Непознатият Северозапад - Монтана
Монтана е единственият български град, който носи древното си име, дадено му още в Античността от римляните. Градът е разположен в сърцето на Северозападна България, намира се на Е79: Видин – Враца – София - Кулата и А81: Лом - София. Възниква преди повече от 6000 години и успява да оцелее по време на възходи и падения – неразривна част от историческата му съдба.
През I хил.пр.н.е. в днешна Северозападна България живеят траки от племената мизи и трибали. Междуособиците и племенните раздвижвания им налагат изграждането на крепости по височините. Те били опора на мизи и трибали срещу опитите да бъдат покорени. Тази територия обаче е завладяна от римляните в началото на новата ера. Траките не се примиряват и през 26 г.н.е. вдигат голямо въстание, в потушаването на което взима участие I Сугамбрийска кохорта, която след това остава за дълго на лагер в района.
Монтана и регионът са включени в провинция Долна Мизия през 29 г.н.е. До 134 г. Монтана е укрепен лагер, а от 161 г. му е дадено муниципиално право, т.е. право на град под името Кастра ад Монтанензиум (крепост в планината). Градът се развива и благоустроява по римски образец; през този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Добивали се големи количества злато в поречието на р. Огоста, освен това желязо, олово, сребро в района на Монтана.
Около Монтана са разкрити 3 големи антични вили: Вила №1 на 6.5 км югозападно, Вила №2 на 6 км североизточно, Вила №3 на 5 км западно от града.
През VI и VII в. тук идват славяните (създали селище върху развалините на римската крепост) и прабългарите, които заедно с останалите траки през 681 г. полагат основите на България. Селището, което се явява на мястото на град Монтана, получава славянското име Кутловица.
През периода на Втората Българска държава селището е епархийски център. В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. През август 1872 г. в селището идва В. Левски, за да организира таен комитет.
Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. по време на Руско-турската война. От 2 декември 1891 г.е наречен Фердинанд. В новата ни история градът е известен със Септемврийските събития от 1923 г. През 1945 г. за кратко носи името Христо Михайлов, а през 1946 г. е прекръстен на Михайловград. От 1993 г. с указ на президента градът е наречен Монтана.
Както често се случва при откриването на исторически артефакти и тук нещата стават случайно. През юли 1967 г. в подножието на Калето е отпуснат свободен парцел на Й.К. за строеж на къща. Започва подравняването на терена. По време на работа булдозеристът среща трудност и изважда бял оформен камък. Отхвърля го встрани и продължава. Но изравя глинени парчета - чаша от глинен битов съд. Й.К. събира парчетата и отива в градския съвет при инспектора на културата. Взима се решение с това да запознаят Георги Александров - учител по история в гимназията, но археолог по професия.
Така се слага началото на археологическите разкопки на крепостта Калето. Те „вдигат завесата” пред древна Монтана; впоследствие пред очите изникват крепостни кули, аристократични вили, селища и надгробни могили и паметници.
След пълното разкриване на подпорната стена се извършва нейната реставрация и консервация сравнително добре и за кратко време.
Продължава с проучването на вилите. Вилата може да варира от една единствена сграда до обширен комплекс от различни постройки и съоръжения. Общото в характеристиката на всички е, че са единна структура от жилищни и стопански звена, сред които обединително ядро е жилището на собственика.
За вилите около Монтана се предполага, че възникват през втората половина на II в. – началото на III в. Водещ отрасъл в икономиката на вилите е земеделието и преди всичко производството на зърнени храни. Съществено значение има и животновъдството. Част от продукцията е изнасяна за Рим и други райони на империята.
В стопанствата на вилите се развиват и различни занаяти. Постройки и съоръжения, свързани с производството на строителна и/или битова керамика – работилници, сушилни, отделно ситуирани пещи, ями за отлежаване на глина и т.н., са установени в трите вили около Монтана. Отляво: керамични пещи от вила 2; отдясно: керамична пещ от вила 3, виждат се заготовките в пещта.
Антична вила № 2 представлява голям комплекс от 3 жилищни сгради, 3 бани, 3 хореума (хамбари), толос (кръгла сграда, в която са извършвани целогодишно стопански дейности на закрито; уникална за страната) и други стопански сгради, керамични пещи, каменоломна, раннохристиянска базилика, некропол с 4 мавзолея.
В хореум № 2 е открит мраморен слънчев часовник, укрит там заедно със съкровище от медни монети. Като сигурна горна граница за датировката му трябва да се приеме 378-а – годината на второто готско нашествие.
Слънчевият часовник е бил изработен от мраморен блок с височина 5 м, максимална широчина 5 м и дебелина 2.5 м, където "м" е равно на 1/5 римска стъпка или 59.18 мм, модул, прилаган при изработването на повечето слънчеви часовници от нашата територия – провинции Тракия и Мизия. Силуетното му решение наподобява торс на женска фигура. Отношенията между някои негови детайли са почти в златно сечение. Те се приближават визуално към 0,618 след монтирането му на високо място, т.е. с поглед отдолу-нагоре.
Всеки ден на обед през върха на гномона (показалеца) преминава по един слънчев лъч. Получава се ветрило от слънчеви лъчи, ограничено от зимния лъч w (22 дек.) и летния лъч s (22 юни), лежащо във вертикалната (меридианната) равнина през гномона, пладнената линия и вертикалата на мястото. Най-често върху пладнената линия е отбелязана пресечната точка с равноденствения лъч е (21 март и 23 септ.).
Вярно, че от днешна гледна точка не е особено точен, но доброто му състояние и това, че е много рядко срещан, му придават уникалност.
С въвеждане на християнството като официална религия (313 г.), новата вяра дала и нов облик на живота и културата в Монтана. Досега в и около античния град Монтана, който вероятно е бил епископски център, са разкрити четири раннохристиянски църкви: гарнизонна църква в самата крепост "Кастра Монтанезиум", базилика извън крепостната стена и две в разкритите римски вили (№ 1 и № 2).
Раннохристиянската черква при антична вила № 2 се намира на 6 км североизточно от Монтана. Старината е ракрита през 1978 г., след което е била добре проучена и публикувана. За жалост още тогава паметникът не е консервиран и реставриран, и с течение на годините е периодично прекопаван и унищожаван от иманяри. Преди години на пътя за Лом е била сложена тебела, упоменаваща Античната вила, но само дотам - без указания за точното ѝ местонахождение. Сега вилата и раннохристиянската църква са почти неразличими, обрасли с храсти и дървета.
А сега ще ви „разходя” из града.
Първият обект е влакова композиция на парен локомотив 35.02 и товарен вагон с оръдие, участвала в събитията през септември 1923 г. в град Фердинанд. Разположена е непосредствено до чакалнята на гарата. Оръдието се съхранява в музея.
Като своеобразна граница между площада и Градската градина с прилежащите им фонтани служи Паметникът на загиналите за национално обединение наши земляци.
Точно в края на градината се издига пък бюст на Васил Левски.
Ако продължим направо по бул. 3 март (главната улица) достигаме до паметника на Иван Вазов, малко след него е галерия „Кутловица”.
Неусетно достигаме Попската градина. Тук са разположени къщата-музей, лапидариумът, старата черква, паметникът на стария патрон на града – Христо Михайлов, както и гробът на съпругата му Дара Карова Михайлова, точно до къщата им.
Ако продължим още по главната улица стигаме до новия пл. "Георги Александров", който е главен подстъп към крепостта. От кръстовището в южна посока продължават 2 пътя; единият достига язовирната стена и САК "Аугуста", а другият минава успоредно на язовира в посока Чипровци. Пак от този кръстопът по бул. «Христо Ботев» се достига до стадион „Огоста”, където играе своите срещи ФК „Монтана 1921” и зад него е тенис кортът. Двата обекта са разположени сред парк "Огоста".
Обратно на пл. "Жеравица", пресичаме площада по дългата ос и в края му се изправяме пред внушителна сграда. Тя обединява театъра и библиотеката, както и офис на местната кабелна телевизия.
Вляво от сградата има малък площад, на който отскоро е издигнат бюст на Йордан Радичков, почетен гражданин на Монтана. От тук започва моят любим парк „Монтанезиум”. Има статуи, рампа за скейтъри и велосипедисти, детски площадки, пейки, чешма. Но любими са ми изкуствено езеро с остров по средата, свързан с алеите в парка чрез мост. На острова се намира култов ресторант, който е любимо място на абитуриентите в града. Вдясно от ресторанта има беседка над водата, която през летните нощи е предназначена за оркестъра на ресторанта. На няколко метра от нея от дъното на езерото се издига водонапорна кула, а на върха й птици са свили гнездо. Много е живописно и зелено.
Прекосява се парка в посока пл. "Славейков”. Той е заобиколен от кръгово кръстовище, от двете страни на което има по 1 чешма: едната е откъм Монтанезиума, а втората е в другия парк – Слънчева градина. Последната е разположена в подножието на историческия хълм Калето. На входа на парка има паметник на комунистически функционер. В дъното има голяма рампа и се провеждат национални и международни състезания за скейтъри и с ролери.
От пл. "Славейков" до крепостта има 2 пътя: през парка по стълбите за любители на разходките или по асфалтов път (ул. "Калето"), с велосипед или автомобил за по-мързеливите. Аз предпочитам парка и катеря стълбите; броила съм ги много пъти – точно 205 са. Те извеждат до едно култово място сред жителите на Монтана – „Петолъчката”. Това е паметник, посветен на всички жертви на Септемврийското въстание от 1923 г., а се нарича така, защото по социалистическо време на върха му е имало петолъчева звезда. С политическите промени след 1989 г. тя е демонтирана, но името на паметника остава. Мястото е средище на няколко значими за общността обекта. Споменах Паметника на септемврийци, буквално на метри от него е крепостта, язовирната стена се вижда като на длан.
Историческият музей в Монтана е създаден през 1953 г. като Музей на Септемврийското въстание. През 1991 г. музеят се регистрира юридически под днешното си име, деполитизира се и разширява структурата си. Музеят притежава над 50 хил. бр. културни ценности. Сред тях са голяма колекция от епиграфски паметници – „каменната книга” за историята на антична Монтана, копие на Якимовското съкровище, средновековно сребърно съкровище, златни накити, колекции от икони, старопечатни книги, чипровски килими, историческо оръжие и др.
Музейният обект Михайлова къща, открит през 1955 г. като къща-музей “Христо Михайлов”, е най-старият запазен паметник в архитектурно-строително отношение на територията на Монтана. Тя е единствената реставрирана и консервирана късновъзрожденска къща в града. В нея е подредена етнографската експозиция “В света на баба и дядо”, която представя градския и селския бит от края на ХIХ и началото на ХХ в. Запазен е и кът на патрона.
Православният храм “Св. Св. Кирил и Методий” в Монтана е построен непосредствено след Руско-турската война на мястото на съществувала там турска джамия. Иконостасът е изработен от Стойчо Фандъков от Пещера и рисуван от Насте Спасов от Дебърско и Георги Писецо от с. Сумер.
По време на турското робство са използвани камъни от старата римска крепост за строежа на новата джамия. Тя не е действаща от около 60 г. и е обявена за паметник на културата преди 44 г.
При кръстовището на ул. "Св. Кл.Охридски" и бул. "Парта" в момента се строи нов православен храм „Св. Дух”.
Лапидариумът е археологическа експозиция на епиграфски паметници. Монтанският лапидариум съдържа 56 паметника от римско време, което го прави един от големите обекти от този вид у нас. Разположен е върху площ от 700 кв.м. в парковата среда на Попската градина.
Античната крепост се намира на височината “Калето” или “Градището” в югозападния край на Монтана, на около 40 м над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула - блестящ пример за крепостно строителство през III – IVв., казармени и други помещения, базилика и зидове от римската епоха, славянски жилища и светилище, както и жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове. Крепостта е разрушена през VI – VII в. при нападение на авари или славяни.
През последните години се проведе реставрация на крепостта на 2 етапа: през 2007 г. (западен сектор) и през 2014 г. (източен сектор). На втория етап на работите построиха и туристически информационен център. Входът за крепостта е свободен.
Язовир „Огоста“ е четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица и се намира на 600 м югозападно от крайните квартали на Монтана, на 60 м над нивото на града. Водосборният басейн е с площ 948 кв. км, а самият язовир заема площ от 23.6 кв. км. Средногодишната водна маса е 384 млн. куб. м, а общият обем - 506 млн. куб. м.
Поглед към язовирната стена
Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 г. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица — Живовци и Калиманица, родното село на Йордан Радичков. Удавени във водите му остават и антични вили 1 и 3, както и църквата при антична вила № 1, споделяйки съдбата на прочутия Севтополис.
Спортно-атракционен комплекс “Аугуста”
Понастоящем водата от язовира се използва за производство на електричество в двете водноелектрически централи — „Кошарник“ и „Огоста“, разположена на язовирната стена. През 1999 г. водоемът е определен за промишлен риболов. Разнообразието на риба в него е голямо: шаран, каракуда, червеноперка, платика, костур, скобар, мряна, сом, щука, уклей.
Язовирът по залез слънце
На стената на яз. "Огоста" през лятото функционира спортно-атракционен комплекс “Аугуста”, който е удобно място за спортни дейности както за гражданите, така и за гостите на Монтана.
Поглед към пл. „Георги Александров” (в дъното), вляво е инфоцентърът
Крепостта е избрана за културен символ на града през 2007 г.
Други културни институции и обекти в Монтана са Регионалната библиотека “Гео Милев”, НЧ “Разум”, Обединената школа по изкуствата “Добри Христов”, Обединения детски комплекс „Ние, врабчетата”, Общинският младежки дом, Държавният архив, Клубът на дейците на културата, Драматичният театър “Драгомир Асенов”, Кукленият театър, художествените галерии “Кирил Петров” и „Кутловица”.
Празникът на града “Св. Дух” и Дико-Илиевите дни ежегодно събират голяма публика от града и околните селища, напоследък идват дори и чуждестранни гости.
В околностите на града има чудесни условия за практикуване на парапланеризъм. Провеждат се състезания на национално и международно ниво.
През лятото на 2014 г. в Монтана се проведе туристическо изложение. Участниците представиха своите проекти за развитие на туристически услуги в Монтана и региона; имаше и трансгранични проекти със съседни страни.
Надявам се да ви е било интересно и полезно да прочетете за моя град. Още по-хубаво би било, ако съм ви „запалила” да го видите и преживеете лично. Ние сме известни с гостоприемството си, така че всички са добре дошли!
Автор: Марина Стоева
-
March 24, 2018 -
June 30, 2016 -
April 17, 2015
-
April 19, 2018 -
April 19, 2018 -
April 16, 2018
Снимка на деня
Контакт
Абониране за новини
Copyright © 2018 - Geograf.bg
7 Коментара - Непознатият Северозапад - Монтана
Жоро (непроверено) February 08, 2017
ОтговориН.Тодорова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориНели (непроверено) February 08, 2017
ОтговориА.копытов (непроверено) February 08, 2017
ОтговориВ.Боева (непроверено) February 08, 2017
ОтговориПетар Калайджиев (непроверено) February 08, 2017
ОтговориДодо (непроверено) April 21, 2018
Отговори