Учителят-вълшебник
Колко люти този лук! Но гозба без лук не е гозба. Пък и семейството трябва да яде.
От сълзи не виждам хидрограмата в учебника. Сините стълбчета, като че ли се удължават. Ох, ще препълня коритото на река Ориноко!
Режа и трия очите си.
И чета.
Дали Даянка, дъщеря ми, е освободила компютъра?! Трудно се добирам вече до него. От възрастта ще е. От нейната, не от моята.
,,Хайде, дъще, да прегледам набързо, между два твои разговора с приятели, нещо ново и интересно за водите на континента Южна Америка!"
Детето е отстъпчиво този ден. Тинейджър. Осми клас. Отпуска ми пет минути. Е, тъкмо и аз да не се отвлека - вечеря ме чака.
Така. Извори, притоци, устия. Все географски понятия, но са ми като ,,Здравей!", ,,Как си?", ,,Успя ли?". Ежедневие за един учител-географ.
Поророка, бифуркация, режим. Пак географски понятия, но по-сложни. Като учениците ми. Всяко иска особено внимание и разбиране.
,,Мамо, пак се забрави. Ставай вече!"
,,Ставам, Диди. Една минутка."
,,Какво ли ще свършиш за една минутка?"
,,Много, дъще. Една минутка е много време."
Минутка да събереш мислите си и да се изправиш пред класа.
Минутка да се усмихнеш и тази усмивка да погали всяко дете.
Минутка да разкажеш най-интересното за една река или езеро, но то да се помни цял живот от учениците ти.
Минутка, в която си в своя си свят - географския.
Мия чиниите. Задавам наум въпроси - географски - и си отговарям. Не, не си мислете, че съм... Просто съм учител и утре имам час в 6. клас. Води на континента Южна Америка.
Как да започна в VI ,,в" клас? А в VI ,,а"? Не може по един и същи начин. Всяка паралелка е различна.
Да видим. В ,,а" клас Иван и Слави веднага ще направят връзката между климатичните особености и режима на водите, но за Никола трябва да направя мултимедийна презентация. Той е Тома Неверни. Иска да се убеди лично в това, което казвам.
Калина и Никол от "в" клас пък ще ме допълват с любопитни факти, взети от Интернет. Това е тяхното хоби - преди всички да знаят повече за географските обекти.
А Маринчо и Йоана няма да ме разберат, докато не направя съпоставка с нещо познато вече. Например с нашата, тетевенската, река Вит.
Някъде откъм последните чинове ще се чува драскане на молив. Няма да го търся с поглед и няма да правя забележки. Знам - това е Тошко. Той рисува. Рисува нещо свързано с урока. Утре ще видя рисунката. Тя ще бъде неизменно окачена там, на ламперията, точно над неговия чин.
Мая също драска в тетрадката си. Нищо. Тя така ме слуша.
,,Скъпа, ела! Почини си!" Това е съпругът ми. Гласът му прекъсва хода на урока. Да, трябва да си почина вече, но къде ти. Мислите отново ме връхлитат.
В ,,б" клас си имаме нов ученик. Дошъл е от София. При баба си. Родителите му се развеждат и той е кълбо. Кълбо от много гняв и отровни бодли. Трябва да внимавам в урока да не използвам изрази като ,,Семейството на реките" или ,,Разделяне на водите". Раните му са още много пресни. Ще му помагаме и ще го обичаме. Болката все още е в очите му, но времето лекува. Ето Матея вече се смее и всички са и приятели. Само понякога, когато усетя ръката и, ей така, просто, за да ме докосне, си мисля - майка и винаги ще и липсва.
Затварям очи. Вече минава полунощ. Доволна съм. Успях да подготвя и пъзела за водопада Анхел. Утре ще го дам на Петя - дете със специални образователни потребности. Тя обича да реди парченцата от географски обекти, а после заедно ги залепваме на картата.
Заспивам, но в съня си отново съм в Южна Америка. Виждам реки. Чувам шум на вода и... Детски смях.
Звън на будилник.
Започва нов ден!
,,Добро утро, ученици!"
,,Госпожо, госпожо, ще проверявате ли днес контурните карти?" Това е гласчето на Павел. Звучи ми притеснено. Поглеждам го и усещам напрежението, което излъчва. Пак е без домашно.
,,Благодаря за подсещането. Отворете контурните си карти! С Павката ще проверим как сте се справили."
Обгръщам крехките му раменца и заедно обхождаме чин след чин. А там греят карти, ярко оцветени в нюансите на кафявото и зеленото. Всяко дете се е опитало да предаде неповторимостта на релефа на Южна Америка. Виждаме на запад тъмнокафявия силует на Андите и нейния първенец - връх Аконкагуа. После погледът ни се потапя в тъмнозеления цвят на Амазония, а след това гали заоблените ,,бежови" била на Бразилската планинска земя. Земя далечна, но вече по-малко непозната. Земя родена от стари скали и съвременни ерупции. Дишаща земя, издигаща се при Котопахи и Чимборасо и потъваща при полуостров Валдес. Жива земя.
Обиколката е към края си и Павел навежда все по-ниско главата си.
,,Аз ще предам домашното си следващия път." Гласчето му едва се чува.
,,Но обещавам, че ще бъде без грешка", добавя и мачка края на тениската си.
Кимвам, а очите му отново заблестяват. Вярвам му. До следващия път.
Започвам урока и както винаги той излиза извън рамките на предвиденото. Прелива във всички посоки като водите на континента. Сега си спомням напътствията на първия ми учител в УИ в град Смолян. ,,Майсторството на един учител е да умее да ръководи, направлява и в същото време да провокира учениците си. Да бъде като вълшебник в очите на децата. С едната ръка да погали или възпре, а с другата да посочи верния път".
Разказвам за река Магдалена и езерото Маракайбо, за езерото Титикака и река Сан Франсиску. Разказвам, а обгърналата ме тишина е заредена с много любопитство и удивление.
,,Госпожо, вярно ли е, че сладките води на Амазонка се усещат на 200 километра от устието и?"
,,Толкова много ли са каскадите на водопада Игуасу?"
,,Защо езерото Поопо е дълбоко само 3 метра?"
В такива моменти ми се иска часът да не свършва. Иска ми се да отговоря на всички въпроси, които се раждат в детските главици. И аз го правя, доколкото мога. Правя го, защото съм учител, защото призванието ми е да обучавам, възпитавам и обичам учениците си.
Часът отдавна е свършил. Лампата на мултимедията вече е изстинала. Децата са на път към дома си.
В стаята е тишина.
Поглеждам към стената. Върху бял лист бълбука вода, пени се и се извива като змия сред непроходима джунгла. В долния десен ъгъл има послание: ,,За госпожата от Тошко".
Присядам на стола. Чак сега мога да се оставя в прегръдките на умората.
На вратата се почуква и една рижа глава се показва. Марсел.
,,Довиждане, госпожо. Благодаря Ви. Аз научих урока още в час."
Умора ли казах преди малко?
Изправям се, усмихвам се и тръгвам. На плещите си нося 35-годишния си учителски стаж като учител-географ. И нищо, че е голям и обемен, не е тежък. С годините съумях да го разпределя върху раменете на стотиците си вече възпитаници.
,,Довиждане. И аз благодаря!"
-
May 31, 2016 -
March 24, 2018 -
March 15, 2016
-
April 19, 2018 -
April 19, 2018 -
April 16, 2018
Снимка на деня
Контакт
Абониране за новини
Copyright © 2018 - Geograf.bg
9 Коментара - Учителят-вълшебник
Мария Петрова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориКатерина Димовска (непроверено) February 08, 2017
ОтговориЦаринка Врабевска (непроверено) February 08, 2017
Отговориfilename (непроверено) February 08, 2017
Отговориfilename (непроверено) February 08, 2017
Отговориfilename (непроверено) February 08, 2017
Отговориfilename (непроверено) February 08, 2017
ОтговориКалина Антова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориНадежда (непроверено) March 28, 2018
Отговори