Музей на ореха по Пътя на коприната...

Почистване на орехи

Музей на ореха по Пътя на коприната...

През декември всяко българско семейство използва орехите в традиционните шаран пълен с орехи за Никулден, и за приготвяне на коледната и новогодишна баклава. Но иначе цялата година можем да си направим или купим вкусните ореховки, да си приготвим таратор с орехи, бонбони с орехи, хляб с орехи и пр. Хляб с орехи са правили много отдавна в Индия, в Централна Азия, в Русия и Украйна, в Гърция. 
 
По пътя към “Музея на ореха” в покрайнините на гр.Хотан
 
 
 
Пред официалния вход на музея
 
Интересна е историята на това дърво. Орехът е всъщност цял род (Júglans) от семество Орехови (Juglandaceae) и включва над 20 вида дървета. Най-известен е обикновеният орех (Júglans régia), отглеждан в много страни на света, включително и у нас от незапомнени времена. Регионът му на разпространение е огромен: от Югоизточна и Централна Азия до Балканите. Пренесен е и се отглежда в субтропичните и умерените ширини и на другите континенти, дори до 56º с.ш. , а в Норвегия и Швеция отделни екземпляри и още по-северно.
 
 
 
 
 
Из залите на добре уредения музей на орехите
 
Най-големите производители на орехи са Китай, САЩ, Турция, Иран и Украйна. Световният добив достига ок. 2,5 млн.т. Ценят се най-вече ядките и дървесината, но и листата на дърветата имат лечебно действие. Съществуват и много сортове обикновен орех, като някои от най-плодовитите и с най-голям плод са в нашата страна.
 
 
 
Мед, орехи и чай - традиционни неща от храната и напитките на уйгурите
 
Хотан е известен с бонбоните си от орехи
 
 
 
Но разказът ми е за един уникален музей, който посетих тази година в Северозападен Китай – Синдзян-Уйгурския автономен регион, в град Хотан, разположен между планината Кунлун и пустинята Такламакан. Това е едно от най-древните селища по Пътя на коприната. 
От дълбока древност орехът е дърво, свързано с бита и традициите на хората тук. Затова са и създали в покрайнините на града този музей, възхваляващ качествата на ореха.
 
 
Символична връзка между формата на човешкия мозък и ореха
 
Орехите са гордост на уйгурите от незапомнени времена
 
В предварителното проучване на маршрута ми на пътешествие не срещнах информация за този музей.  Но се разговорихме с местния водач Ахмат, който спомена за него и веднага предизвика интереса ми, още повече, че в родния ми дом в гр. Септември в Горнотракийската низина, в нашия двор растат няколко огромни ореха (и като дървета, и като плод) и от дете съм свикнал есен да ги събирам по двора. Организирахме се, и една сутрин рано тръгнахме към този музей, минавайки по прашните улици на предградията под странните високо вдигнати лозя, покриващи като свод тези улици. Оказа се, че музеят е много популярен в този край и редовно тук идват малки и големи да се поклонят на най-стария орех, може би и в света... 
 
 
Орехи от градината на баща ми в родния ми дом в Тракия
 
За сравнение: българско кокоше яйце и домашен тракийски орех
 
Платихме за входа и попаднахме в красиво оформена градина, тъкмо почиствана с големи метли от музейни служители. В красив павилион, целия изграден от орехова дървесина и облицован с плоскости от орехови черупки, разгледах странната музейна сбирка, разказваща за ореха и мястото му в живота на уйгурите. Всяка година хората чакат падането на първия орех, организират събирането на орехите, сушенето им, ваденето на ядките и пакетирането им или зазимяването на плодовете. Показани са десетки образци от различни видове орехи, но за моя гордост не видях по-големи от тези, които растат в градината на родителите ми. 
 
 
Красиво произведение на приложното изкуството от орехови черупки
 
Чистенето на орехите - повод за уйгурска “седянка”
 
Голяма част от огромните орехови градини снабдяват цял Китай с този ценен плод, а част от преработените в продукти орехи се изнасят в чужбина. На няколко витрини са изложени какви ли не произведения от орех - различни видове обработена дървесина, красиви сувенири – вази, купи, чинии, кутии, пепелници, гривни, гребени и какво ли още не от орехово дърво или орехови черупки, произведения на местната фармация, стъкленици с масло изцедено от плодовете - орехов шарлан. 
 
 
Промишлена обработка на събраната реколта от орехи
 
 
 
 
 
Орехите се свързват с дълголетието. На плаката местни хора с възраст над 100 години
 
Но най-интересният “експонат”  е  ок. 500 - годишният орех, около който е направена зона за отдих. Сядаш и се вглеждаш в ствола и короната дървото, а ако искаш качваш се на високо издигната беседка и поглеждаш короната под друг ъгъл. В дънера на това старо дърво има огромна хралупа, с която са свързани легенди за духове и мистични разкази за славно минало. Орехът продължава да ражда всяка година, а плодовете му се събират и раздават за здраве и дълголетие. Прекарах няколко часа в красивия парк-музей и научих много нови неща за земеделието на уйгурите в този район на страната. Един народ и една култура, които слабо познаваме, макар да имаме толкова общи неща, едно от които е отношението към ореховото дърво.
 
Информационен камък, доста разпространена форма за информация в Уйгурия, пред най-стария орех
 
500 - годишния орех:  гордост на музея и региона
 
 
 
 
 
Специална висока беседка за наблюдение на старото дърво
 
 
 
 
 
 
 
Кратуните са друга гордост на местните хора, използвайки ги в бита и за производство на красиви сувенири
 
 
 
Кът от музея - място за беседи, литературни четения и празници 
 
Зная, че в Казанлъшко в с. Голямо Дряново се провежда Национален фестивал на ореха и с удоволствие ще отида някой ден там, за да видя най-старите орехови дървета и градини у нас. Доколкото знам някои от ореховите дървета там могат да бъдат съперници по възраст на стария орех от Музея на ореха в Хотан.
 
Не оставаме назад - Логото на Националния фестивал на ореха в с. Голямо Дряново, Казанлъшко  
 
 
Темата за орехите е неизчерпаема. Този удивителен плод е присъствал и ще присъства в нашия живот и бит, и дебелата орехова сянка ще ни създава прохлада през горещите месеци, а като дойде декември ще приготвим традиционните гозби и сладки от орехи, които ще бъдат на празничните ни трапези за Коледа и Нова година. 
 
 
 
Текст и снимки: Румен Пенин
 

Posted by dimitar.zhelev

3 Коментара - Музей на ореха по Пътя на коприната...

Дарина Кондева (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Много стари орехови дървета има и край възрожденското село Боженци, а и въобще в габровския край. Няма по-вкусна баклава от тази на баба ми.

Радка Цингова (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Благодаря за прекрасната презентация.Хората в този край на света оценят качествата на ореха, но дали това важи и за нас българите. Има много орехови дървета в село Воден Ямболко изоставени.Замислих се,че преди 35 години си посадих орех във вилата на баща ми, а тази година не отидох да го обера. Обещах си за напред да не правя тази грешка.Обичам да правя баклава.

Борислав (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Ейййй, браво бе другарю Пенин!!!

Сподели

Снимка на деня

Лебед във водите на Цюрихското езеро