Моето географско пътешествие в с. Турия
„Село Турия - истинско Велико Търново, само че по- хубаво”
Чудомир
Турия е село в Южна България. Намира се в община Павел баня, област Стара Загора, в сърцето на розовата долина. Селото е било опожарено при падането под османска власт, а населението се е пръснало в Средна гора. Хората оцеляват и след години създават на това място сегашното село Турия. Селцето е малко, китно, сгушено в полите на Средна гора. Хората живеят задружно, сплотено и разчитат един на друг. Населението е изцяло българско. Това му помага да запази традициите и обичаите си.
На центъра виждаме къща-музей на писателя и хуморист Чудомир (Димитър Чорбаджийски). Вдъхновен от турийските персонажи, той осмива човешките слабости и недъзи. Много точно и прецизно улавя народопсихологията им и я увековечава в своите разказите. Къщата се посещава от много туристи, които идват на почивка в Павел баня.
Малко по-нагоре по реката стигаме до музея на кукера - единствен по рода си в България. Тук са експонирани кукерски маски и лопки, които разказват сами по себе си за историята на кукерите. Турия е домакин на ежегодни кукерски игри. На Сирни заговезни е карнавалът, който представя как традициите и вярванията са се запазили през вековете.
Продължаваме трийсетина метра и пред нас се открива една друга забележителност на селото. „Скокът”- така турийци наричат римския мост, който е над реката, която разделя селото по дължина. Атрактивни скали, невероятна гледка и специално място за всеки, който се докосне до тази магия. Има нещо специално в него, което те кара да седнеш и да се замислиш…
Продължаваме разходката си и стигаме до „Маймунския мост” /въжен/. Така го знаят хората. Малка местна атракция. Младежите обичат да се разхождат до него.
Не спираме и пътят ни отвежда нагоре в посока връх Свети Никола. Невероятно е усещането, преминавайки през селото… Човек се чувства в хармония със себе си и дори не разбира кога е стигнал до „Кичестия габър”. Много рядко срещано дърво, което е на 700 години. Преживяло е повече, отколкото можем да си представим. Намира се на около 6-7 километра от селото. Човек дори не може да си представи на какво е било свидетел дървото и въпреки всичко е оцеляло през тези 7 столетия. Има 3 млади дръвчета, които ще продължат историята някой ден, когато нас няма да ни има.
Връщаме се обратно в покрайнините на това тихо и спокойно селце. Изкачваме се по гористата местност и стигаме до „Дългите поляни”. Тук просто ти спира дъха. Усещането е, че се чувстваш между земята и небето. Толкова величествено и завладяващо. Всеки туриец знае, че мястото е неописуемо и зареждащо. На това място всеки проблем изглежда незначителен и намира своето решение. Хората често ходят там, за да избягат от динамиката на ежедневието.
Спускаме се надолу и преминаваме през реката . Не можем да пропуснем да не отидем до „Пиростията” - скално образувание останало от времето на древните траки. Забележителността мистериозно е скътана в Средна гора и задължително се ходи с някой местен. Сам човек не може да я открие. Това са 3 големи камъка като един от тях лежи върху другите. Легендата разказва, че в него винаги има вода, дори и по време на суша. Ако се пие от нея, болният ще оздравее. „Пиростията” е защитен обект и всеки, който се докосне до магията си задава въпроса как са се появили тези камъни? Това е тракийско светилище.
Всеки човек, който е посетил село Турия знае, че иска пак да се върне. Има някаква магия, която те пленява. Нещо, което не можеш да обясниш, а искаш да разбереш.
Автор: Георги Апостолов
-
March 24, 2018 -
June 30, 2016 -
April 17, 2015
-
April 19, 2018 -
April 19, 2018 -
April 16, 2018
- преди 5 години 5 months
- преди 5 години 6 months
- преди 5 години 6 months
Снимка на деня
Контакт
Абониране за новини
Copyright © 2018 - Geograf.bg