Моето географско пътешествие до Провадия
Аз съм от Карлово - родния град на Апостола.
Ще Ви разкажа моето географско пътешествие до град Провадия, което осъществих през септември 2015 г.
До Провадия ме заведе участието ми в литературен конкурс „Цончо Родев” и след хубавата вест, че имам награда, с родителите ми решихме да посетим този град, в който не бяхме ходили.
По пътя спряхме на една бензиностанция и си закупихме вестник. Прелиствайки го, видях статия, посветена на факта, че археологът проф. Васил Николов, дни по-рано, е открил най-старото злато в Европа.
Така веднага след като пристигнахме в града и се настанихме в хотела, открихме, че на същото място са настанени студентите по археология, които ми показаха откритията си по време на лятната практика.
Откритите части от съдове се измиват, обработват се с материали и след това се подреждат като пъзел.
Понеже награждаването бе обявено за по-късно, имахме време да посетим историческия музей в града. Първото нещо, което ми направи впечатление, докато отивахме към музея, бе р. Провадийска, която сякаш течеше „наобратно”. Потърсих я на картата и видях, че наистина тече от север на юг и след един голям завой, обръща посоката отново на север.
В музея ни показаха интересни предмети, които са намирани през дългата история на града, обясниха ни, че районът е бил заселен от дълбока древност и че тогава солта се е продавала като злато. Интересно ми бе да слушам за въстанието на Ивайло и да видя стаята с доспехи и оръжия.
На следващият ден се качихме на крепостта „Овеч”. Тя е била построена на високите плата, които ограждат града. Изградени са вити стълби, които за две минути те водят в една друга епоха.
Изведнъж попаднах на едно от най-величествените и красиви места в Родината ми.
Видяхме къде са били църквата, кладенците, къщите на войниците, охранявали крепостта. Много интересно бе да видим дупките, които са изкопавани в скалите, за да съхраняват водата.
Мостове са свързвали платата и днес са възстановени някои от тях.
Направихме снимки на града „от високо” и с прекрасни спомени от града и гостоприемните хора, продължихме пътешествието си към гр. Девня.
Там се намира единствения в България Музей на мозайките.
В него са запазени мозайки, които са били на подовете в стаите на римска вила-Медуза горгона и други, които са били преместени от други места.
След като разгледахме музея и си сложихме печати в картите 100 НТО, продължихме, но вече наобратно към яз. „Цонево" и близко разположената природна забележителност „Чудните скали”.
Тук природата е изваяла интересни образувания, които приличат на замъци, колони и др.
Аз оприличих някои на животни-това ми заприлича на главата на лъв:
На тази фотография пък според мен има мечка.
Гледахме язовира и прокараната до него ж.п. линия и бавно се върнахме към действителността, че има доста път до Карлово и трябва да тръгваме.
На връщане си споделяхме за интересните и необикновени красоти на България и си обещахме, че ще се върнем отново.
Автор: Венцислава Писачева
-
March 24, 2018 -
June 30, 2016 -
April 17, 2015
-
April 19, 2018 -
April 19, 2018 -
April 16, 2018
Снимка на деня
Контакт
Абониране за новини
Copyright © 2018 - Geograf.bg
1 Коментара - Моето географско пътешествие до Провадия
Сашо (непроверено) September 26, 2017
Отговори