Латимерия - мистериозната риба от дълбините на Индийския океан
Двата вида са единствените оцелели представители на семейство Ръкоперкови, което означава, че те имат по-близка родствена връзка с двойнодишащите риби, влечугите и бозайниците, отколкото с обикновенните лъчеперки. Разпространени са в Индийския океан. И двата вида са застрашени от изчезване. Тези риби са в челните позиции на много класации започващи с „най“, включително и най-застрашеното семейство и род животни.
Latimeria chalumnae
На базата на кръговете на растеж и по-скоро на техния брой, различим върху костица в ухото на рибата, учените правят предположение, че отделни индивиди могат да достигнат стогодишна възраст. Латимерията обитава зоната до 700 m дълбочина, но по-често се среща в зоната между 90 и 200 m. Latimeria chalmunae e с наситено синя окраска, така се слива с цвета на океанската вода и остава незабелязана от хищниците и по-дребните риби, с които се храни. Цвета на другият вид Latimeria menadoensis е кафеникав. Зрението на тези риби е пригодено за ориентация в дълбоки и тъмни води, благодарение на множество рецептори, разположени в ретината. Това еволюционно приспособление им помага да виждат добре при много слаба светлина и същевременно ги прави светлочувствителни. Поради тази причина много редки са случайте латимерия да бъде улавяна през деня. Преследват за храна сепии, калмари, змиорки, дори малки акули и други видове, които обитават по-дълбоките води. Интересен факт е, че латимерията може да плува на заден ход, обърната с корем към повърхността на водата, с глава насочена към океанското дъно и редица други начини, които помагат на рибата да локализира потенциалните си жертви. Според учените основна причина тези риби да оцелеят до наши дни е тяхната способност да забавят метаболизма си. Те се спускат на голяма дълбочина, където да не бъдат обезпокоявани и довеждат до минимум нуждите си от хранителни вещества в състояние, подобно на летаргия.
Латимериите, които живеят в близост до Южноафриканското крайбрежие, прекарват деня в подводни пещери и скални ниши на дълбочина 90-150 m, а през нощта се изкачват до 50 m под повърхността, където се хранят. Дълбочината не е от толкова голямо значение, колкото нуждата от тъмнина и температури в диапазона 14-22 С°. В търсене на тези условия рибите се спускат към по-голяма дълбочина или се изкачват към повърхността. Количеството кислород, което кръвта им абсорбира чрез хрилете, е в пряка зависимост от температурата на водата. Изследване установява, че латимерията се нуждае от студени, богато снабдени с кислород води, в противен случай изпитват недостиг на кислород. Тези риби са изключително добре приспособени към средата, която обитават, което е и една от причините тези животни да притежават най-бавно еволюиращият геном между всички гръбначни животни.
Latimeria menadoensis
Латимерията е живородна риба. Женските раждат между 5 и 25 напълно оформени малки, които са напълно самостоятелни. Не са знае много за репродуктивните им навици. Смята се, че стъпват в полова зрялост след двадесетата си година. Бремеността трае дълго - цели 15 месеца.
След като акостира своя траулер на пристанище Източен Лондон, РЮА на 23 декември 1938 г., капитан Хендрик Гусен се обажда на своята приятелка Марджъри Кортни-Латимър от музея в Източен Лондон и й съобщава, че е уловил непозната риба. В архивите на Южноафриканския институт по морска биология се разказва за усилията на капитан Гусен да запази чудатата риба непокътната до идването на госпожа Кортни-Латимър. По–късно Гусен разказва, че окраската на рибата била стоманено синя, но часове по късно променила цвета си до тъмносив. Кортни-Латимър се опитва да открие находката в някои от своите определители, но без успех. По нататъшното съхранение на рибата не било възможно и тя я изпраща за препариране. По-късно я показва на своя колега и приятел професор Джеймс Леонард Смит, който я разпознава на базата на фосилни образци. Смит кръщава рибата Latimeria chalmunae в чест на Марджъри Кортни-Латимър и водите, в които е уловена. Откритието на двамата учени е признато и рибата става известна под прозвището „живо изкопаемо“. Екземплярът, уловен през 1938 г. е изложен в музея в Източен Лондон – РЮА, и до наши дни. Капитан Смит продължил опитите да улови втори екземпляр, но това отнело повече от десетилетие. Паралелно с това била обявена награда от 100 британски паунда, сериозна сума за рибар от онова време, за този, който успее да улови латимерия. Четиринадесет години по-късно на Коморските острови е хванат екземпляр, но се оказва, че рибата не е непозната за местните рибари. Те били изненадани от сумата предложена им за „gombessa” или „mame”, така наричали неядливата риба, която често улавяли по грешка. През 1952 г. рибарят Ахамади Абдалах от Коморските острови съобщава за улавянето на латимерия. Този път обаче рибата е описана като различен вид. По-късно става ясно, че не е нов вид, а е загубила гръбната си перка. Образецът е обработен от професор Смит и изложен в Института по морско биоразнообразие в Грахамтаун в РЮА, където професорът работел. Професор Смит умира през 1968 г. През 1956 г. той издава първата си книга „Старите четирикраки“, в която описва първите си срещи и впечатления с тези древни риби. Друга негова книга „Рибите на Индийския океан“ и днес е често използван ихтиологичен определител.
Разпространение на двата вида латимерия
На 18 септември 1997 г. Арназ и Марк Ердман, които пътуват в Индонезия за своя меден месец, забелязват непозната риба на пазара в Манадо Туа на остров Сулавеси. Марк помислил рибата за “gombessa” (Коморска латимерия) въпреки че била кафява, а не синя. Ихтиолог забелязва публикувана в интернет снимка и осъзнава нейната значимост. В последствие семейство Ердман се свързват с местен рибар и се договарят, ако улови друга подобна риба, да ги потърси. Втора латимерия в Индонезия е уловена на 30 юни 1998 г., тя е с дължина 1,2 m и тегло 29 kg. Остава жива в продължение на шест часа, което позволява на учените да фотографират окраската, движението на перките и цялостното й поведение. Екземплярът е препариран и дарен на Индонезийския научен институт. ДНК тест установява, че уловеният екземпляр се различава от Коморската популация. На пръв поглед Индонезийската латимерия известна като “rajalaut” (цар на морето), изглежда също като тази при Коморските острови, разликата е, че цветът й е кафеникаво сив вместо синкав. През 1999 г. рибата е класифицирана с латинското наименование Latimeria menadoensis. На 19 май 2007 г. индонезийски рибар улавя латимерия с дължина 1,3 m тежаща 50 kg недалеч от северния бряг на остров Сулавеси в близост до Национален морски парк „Бунакен“. След като престоява 30 минути извън водата, рибата е жива. Поставят я в малък басейн, където оцелява още 17 часа.
На 28 октомври 2000 г. западно от Мозамбикския бряг в защитена морска зона „Сан Лусия“ трима тежководолази се спускат на дълбочина 104 m и неочаквано забелязват латимерия. Две години по-късно те сформират група наречена „Южноафриканска експедиция латимерия 2000“. Групата се връща на същото място за гмуркане, но с фотографско оборудване. Успяват да заснемат три екземпляра с дължина от 1,8 m до 1 m. За жалост един от членовете на групата губи съзнание и се налага да бъде изваден на борда на лодката, където получава усложнения и умира.
През март-април 2002 г. екип от изследователи на борда на подводница се спуска в залива Содвана, където наблюдават 15 латимерии с различни размери и възраст. Учените използват сонда под формата на стрела, чрез която успяват да вземат тъканни проби.
През август 2003 г. се съобщава за две латимерии, уловени в близост до малкия остров Сонга Манара в акваторията на Танзания. В следващите 5 месеца на същото място са уловени още 19 екземпляра от тези изключително редки риби, с тегло между 25 и 80 kg. А през 2006 г. в близост до същия остров е хваната латимерия, тежаща 110 kg. Служители от Програмата за защита и развитие на крайбрежието Танга, които работят дългосрочно за опазване на вида, обясняват, че сигналите за толкова голям брой уловени риби е в пряка зависимост с риболовните практики, зачестили в този район. Внезапната поява на латимерия в крайбрежните води на Танзания поставя на дневен ред бъдещето оцеляване на вида и неговите дълбоководни местообитания. Хасан Коломбо, координатор на програмата споделя, че без дейността на траулерите най-вероятно този вид би останал непознат за науката. Това мнение споделя и неговият колега Соломон Маколовека, който е благодарен за откриването на тази уникална рибна популация, но е сериозно загрижен за бъдещето й.
Текст: Ясен Иванов
-
May 31, 2016 -
March 24, 2018 -
March 15, 2016
-
April 19, 2018 -
April 19, 2018 -
April 16, 2018
Снимка на деня
Контакт
Абониране за новини
Copyright © 2018 - Geograf.bg
5 Коментара - Латимерия - мистериозната риба от дълбините на Индийския океан
??? (непроверено) February 08, 2017
ОтговориЯвор (непроверено) February 08, 2017
ОтговориДани Евтимова (непроверено) February 08, 2017
Отговори+? (непроверено) February 08, 2017
ОтговориTigo (непроверено) February 08, 2017
Отговори