Един скромен музей на един забележителен българин - Александър Стамболийски
Имахме време и с приятелите ми се отклонихме, за да посетим музея, селото и мавзолея-костница, където се съхраняват тленните останки на един велик българин. На входа на музея, разположен в бившата вила на Стамболийски, ни посрещна усмихнат пазач, който едновременно изпълняваше и ролята на екскурзовод.
Срещу символичната сума от 1 лв. може да се посети музейната сбирка, както и постройката в близост до вилата, където е запазен предсмъртният кървав надпис от Ал. Стамболийски. По пътеката, водеща към вилата се виждат паметни плочи, поставени от различни организации на БЗНС във връзка с годишнини и чествания на земеделския водач, държавник и политик. В центъра на скромната музейна експозиция е разположена внушителна фотография на Стамболийски, която посреща посетителите, прекрачили входа на музея.
Проследявайки добре оформените табла, постепенно навлизаме в живота на този забележителен българин, който е водач на българското земеделско движение в началото на ХХ в. Трудно е да се разкаже накратко неговият 44-годишен живот. Роден е на 1 март 1879 г., година след Освобождението на България, в малкото селце Славовица в източната част на рида Еледжик от Средна гора. Две години учи в известното за времето си земеделско училище в с. Садово (сега град), а по-късно завършва Лозаро-винарското училище в гр. Плевен, където е ученик на основателя на Българския земеделски съюз Янко Забунов. Участва в учредителния конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). През следващите години Стамболийски учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва внезапно учението си поради заболяване от туберкулоза. През 1908 г. е избран за народен представител от листата на БЗНС. Така започва неговият забележителен политически път и постепенно и по естествен начин Стамболийски се превръща във водач на тази партия. Той и съмишлениците му издигат лозунга за самостоятелна селска власт, защитаваща общоселските интереси на голямата част от българите.
През 1910 г. Стамболийски се жени за Милена Даскалова, от която има две деца - Надежда и Асен.
По убеждения репубиканец и винаги с ясно отрицателно отношение срещу войната, Стамболийски е против промените в Търновската конституция и е явно против Първата световна война и участието на страната в нея. Дори не подозира, че ще е човекът, подписал мирния договор след войната.
Отношенията му с цар Фердинад през 1915 г. са влошени и той е осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през 1918 г. е освободен и отива да води преговори с въстаниците. Близък до техния мироглед той естествено оглавява въстанието и става дори Председател на Радомирската република. По-късно след неуспеха на това въстание е амнистиран.
През 1919 г. Стамболийски е участник в коалиционното правителство на Теодор Теодоров и участва в преговорите около сключването на Парижкия мирен договор в Ньой. Поема отговорността България да подпише договора, но след самото подписване счупва писалката, с която слага подписа си.
Следват парламентарни избори на 21 май 1920 г., когато е съставено правителство само от БЗНС. Оглавеното от Стамболийски правителство се опитва да преодолее последствията от Ньойския мирен договор, така неизгоден за България. Настъпват изключително тежки години за страната и ръководеното от него правителство.
Историците дават противоречиви оценки на управлението на БЗНС. Постепенно правителството на Стамболийски губи позиции, особено по отношение на слуховете за т.нар. Балканска федерация, където България ще е под влиянието на Сърбия (Нишката спогодба от 23 март 1923 г.).
Всичко това води до назряването на условия за извършването на военен преврат срещу правителството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 г., организиран от царя на България и т.нар. Военен съюз. В момента на преврата Стамболийски е в родното си село Славовица и не успява да организира съпротива. В Плевенско и Шуменско възникват селски бунтове, известни като Юнското въстание. Но те бързо са потушени. Стамболийски прави опит за организиране на селяните и дори следва обсада на Пазарджик, но не успява и оттегля силите си, за да не доведе до жертви сред цивилното население.
Военният министър дава заповед Александър Стамболийски да бъде заловен и убит. Селският водач е заловен край село Голак (Ихтиманско) и отведен в Пазарджик. По-късно е настанен във вилата му в с. Славовица, където е убит от група членове на ВМРО, водени от войводата от Скопие Величко Велянов. Затворен в старата постройка в близост до вилата си той поставя своя кървав подпис на стената – и днес може да се види този съхранен от историята надпис.
Именно там завършихме с приятелите ми обиколката на музея. Тъжно място – един бележит българин, убит от сънародниците си…
В градините черешите бяха дали своя плод за тази година, цветята бяха прецъфтели, но паметните плочи, посветени на този забележителен българин, изникваха една след друга в тревата. Жалко е, че в музея няма възможност да се закупят книги и материали за живота и дейността на Александър Стамболийски, които да дават информация на интересуващите се за един важен период от българската „селска” история.
Напускайки музея, с чувство на тъга и гордост се отправихме към мавзолея на Стамболийски, издигнат в местността Янини грамади над родното му село Славовица. Набрахме полски цветя и ги поставихме при входа на мавзолея - едно признание за човека, отдал живота си на обикновените български селянини, на онези, които е обичал и за чиято съдба е милеел. В този народен паметник са положени костите на Александър Стамболийски, майка му Катерина и неговия брат и съратник Васил.
\
Мавзолеят е построен през 1953 г. и край него всяка година на 14 юни се събират привърженици и симпатизанти на БЗНС, за да почетат паметта на едни забележителен българин, написал част от историята на Родината ни.
Най-новият портрет на Ал. Стамболийски, предоставен специално за geograf.bg, от художничката Антоанета Елефтерова
Ще ви предложа изпълнението на едно стихотворение, посвено на селския водач, със заглавието „Заветът на Стамболийски”, което майка ми рецитира години наред пред роднини и близки още от далечната 1946 г., когато тя за първи път излиза пред публика в читалището на родното си село Голямо Конаре (сега гр. Съединение). Може би е просто съдба, но родът на майка ми е участвал в Съединението на България, а на баща ми - в Септемврийското въстание. Тя е на 88 години и не си спомня кой е авторът на стихотворението, твърди, че е поетът Сергей Румянцев, но не бе сигурна. Затова направих проучване в интернет и не само там и достигнах до автора – Пейо Гаджев - земеделски поет, на едно много силно и емоционално стихотворение – „Заветът на Стамболийски”.
Усилия, но преди всичко желание и отношение са необходими, за да съхраним и тачим паметта на своите исторически личности. А сред тях името на Александър Стамболийски винаги ще се свързва с обикновения български селянин, неговите въжделения и съдба.
Деветоюнският преврат, смъртта на Александър Стамболийски и последвалото Септемврийското въстание са вплетени и в личните съдби на много хора, както и в моята. Дядо ми Йордан Пенин от с. Аканджиево, разположено съвсем близко до Славовица и Ветрен, един от участниците във въстанието, като по чудо е оцелял след разстрел. Това е друг интересен, но и много личен разказ.
Препоръчвам този малък скромен музей на колегите преподаватели географи и историци, които организират за учениците така полезните и необходими екскурзии в края на месеците май и юни – да се отбият и запознаят учениците си с част от историята на България, с живота на един достоен и велик българин, представител на обикновения български народ. Човек, който никога не се е срамувал да посочи пред българи и чужденци, че е роден на село, там където се пазят истинските традиции и дух на българина!
Автор: проф. Румен Пенин
-
March 24, 2018 -
June 30, 2016 -
April 17, 2015
-
April 19, 2018 -
April 19, 2018 -
April 16, 2018
Снимка на деня
Контакт
Абониране за новини
Copyright © 2018 - Geograf.bg
1 Коментара - Един скромен музей на един забележителен българин - Александър Стамболийски
St (непроверено) February 08, 2017
Отговори