Днес се запътваме към едно райско местенце в сърцето на Родопите. Е, райско райско, но с дяволско име… Какво пък, нека проверим кое му е дяволско на мястото.
Мостът не е сред 100-те туристически обекта, но обикновено го има в картата на GPS-а. Ако не го откриете – просто отивате в Ардино, от центъра има множество табели и ще ви е трудно да объркате пътя.
Ние тръгнахме от гр. Смолян, а пътят към Ардино беше като излезнал от приказка.
Тясно криволичещо пътче минава през множество мостове, а на доста места има чешмички с пейки и беседки. Така времето ни минава неусетно и вече сме в центъра на Ардино. Оттам – следваме табелите.
Пътят е асфалтиран съвсем скоро и е разкошен, като минава през село Дедовци, в което обаче не живее никой – нито дедовци, нито по-млади жители. Изоставено, сякаш там времето е спряло. Разбира се, човек може да се замисли какво е дяволското нещо, което е изгонило хората от най-близкото до Дяволския мост село.
Малко след селото асфалтовият път свършва в един своеобразен паркинг и надолу продължава черен път. Не, че не е възможно да стигнете дори с лека кола до самия мост, но по-добре се поразходете 25 минутки, за да усетите магнетизма на мястото.
Разходката е приятна и свежа, защото дебелата сянка от дърветата блокира и най-жешкото слънце, а река Арда вече се чува.
Изведнъж, като от нищото, пред нас изскача Дяволският мост.
Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър, непокътнат от времето, величествен със своите 12 метра височина и 56 метра дължина (имайте предвид, че е суха зидария, без бетон, цимент и арматура), какво го прави толкова дяволски?
Легендата
Мястото, където е изграден мостът, е част от стар римски път, доста важен за султана, но колкото и хора да са се опитвали да свържат двата бряга на реката, мостът винаги падал, погълнат от бурните за онова време води на р. Арда. Млад и самонадеян майстор решил да се опита за пореден път, като този път в архитектурните му планове се включвал и езическият обичай вграждане на сянката на любимата му. Този обичай представлява мистичен ритуал, чрез който своеобразно се вграждала сянката на младо трудолюбиво момиче, за да може да предпазва постройката. Не след дълго момичето започва да линее и накрая умира, като душата и се приковава към моста и той става вечен, заедно с нея.
Една вечер, обаче, самият дявол се явил пред младия строител и му разкрил тайната на строежа. За да бъде здрав и вечен мостът, трябвало да бъде изобразен ликът на сатаната, който обаче да бъде едновременно видим и невидим, при това срокът бил 40 дни. Строителят спазил указанията на Лукавия и така, 500 години по-късно, до ден днешен, мостът е непокътнат.
Скоро след като завършил строежа, младият майстор починал и така отнесъл тайната си в гроба. Мостът стоял все така непокътнат, а названието Дяволски му го дали турците, които, стигайки до него, го поглеждали и отказвали да минат, казвайки, че това е дело на Сатаната.
Години били нужни на хората да разгадаят загадката, къде точно е скрит самият лик на дявола. Всички камъни били внимателно огледани и снимани, но дявол нямало… докато на един журналист му попаднала обърната снимка…
И така легендата оживяла. Дали ще вярвате в дяволската история или просто ще се насладите на райското място в сърцето на Родопа планина оставяме на вашата преценка, но разходката до там си заслужава. А ние се обръщаме, поглеждаме го за последно и се насочваме към следващата ни дестинация.
До скоро!