Добре дошли в село Осетеново!
Сега ще ви отведа в долината на приказните гледки от моето село към Стара планина и Средна гора, гледки от двата язовира с естетиката и красотата си, обрисувана от природата, са емблеми на селото. Вдъхновението описва целия им блясък и през четирите сезона.
През селото минава река Тунджа, с полъха и шума на водата смесен с „приказките” на крайречните дървета и храсти, сред тях и реката препускат насекоми – водни кончета, пеперудки – от красиви по-красиви. А особено прегазиш ли я веднъж, ти се иска пак и пак, обзема те детската тръпка да се радваш на водата. Край източните си брегове е прекрасно за разходки, тъй като следейки реката се озоваваш сред ливади и ниви, засяти с жито и ръж , срещаш пасящи, характерни за селото, домашни животни – крави, овце, кози, коне (в селото живеещите край реката отглеждат и патици, и гъски).
Картината на ливадите представя зеленината на естествените пасища, на които често пасат селските стада, пролетно време никнат цветчета и изпъстрят зеленината – тогава се усеща лъхът на идващата пролет с уханието на цветята, а през лятото - ароматът на окосена трева… Песни се носят във въздуха, породени от кръжащите в небето птички и слетите със зеления цвят скакалци, звънците на добитъка. На фона се шири тъмнозелената Стара планина, чудно обагрена от слънчевите лъчи дочаква тя идещите отзад тъмни облаци, докато на ливадите още грее спокойно и усмихнатото слънце.
; Зимна прелест
Играта на вятъра и залеза с облаците. Пейзажи от зимното небе на село Осетеново:
По пътя за язовир „Сипея” се разкрива невероятен зимен пейзаж към Стара планина. Облачно, бяло-сиво е небето и почти изцяло се слива с цвета на снега, покриващ върховете, сред които и вр. Ботев. Студено е, ала не помръдва планината, стои непокътнато на мястото си и показва гордо изпъчила се върховете си.
Стигнахме до язовир „Сипея”, където се яви неповторим кадър, в който сивото небе със зимното слънце и заобикалящата гора, отчасти и билата на Средна гора, се оглеждат в язовирските води – досущ същият образ се е отразил в бистрата спокойна вода, симетрично са разположени истинското и примамливото отражение на природата. Удивителна илюзия, че са изобразени два свята, горен и долен: светът на реалността – горе, и светът на подобния, даже още по-изразителен, но нереален свят – долу.
Ранна пролет
Преходът от зима към пролет е прекрасен. Този път се пренасяме на втория недалечен язовир „Беджа”. Той все още съчетава студените, а по-скоро неутрални зимни цветове (бяло), ала таи красотата в себе си тайно във всеки оттенък, във всеки нюанс.
Цвят придават багрите на разцъфтяващите дръвчета и храсти в гората, започнали да се появяват те първа в Средна гора.
И тук гората обгръща водата образуват се красиви изгледи.
; В същото време и от тук да хвърлим едно око към Стара планина.
В тази част на Стара планина, точно срещу селото, се намира т. нар. „Мечи камък”:
Билата са покрити със снежни езици откъм Тъженския Балкан като делта на река и очертават интересна гледка.
Вр. Ботев е покрит изцяло от снежен гладък пух.
Пролетна прелест
Признаците на настъпилата пролет ясно си проличават по цъфналите овощни дръвчета, по песните на песнопойковците из селото и, разбира се, предвестниците - милите щъркели (в селото има две щъркелови гнезда) и лястовички.
Прелест на късната пролет
Щом е дошъл Гергьовден значи, че пристъпваме към лятото. В този слънчев, весел ден аз и семейството ми предпочетохме да си направим пикник край язовира „Беджа”, вместо на беседките край язовир „Сипея”. Избрахме си място с две хубави гледки, едната към Средна гора и язовира, където вече всичко се е раззеленило и е в прелест приказна (даже обиколихме язовира с лодка).
А от север големия Балкан, който още носи снежните езици и белия пух, но този път са намалели.
Лятна прелест
Ето го и лятото, няма вече снежни езици и шапки откъм Балкана. В контраст с преобладаващите студени и неутрални цветове са топлите багри на лятото, белег съществен, топъл цвят на лятото, безспорно са „малките слънца” – слънчогледите.
Как всички ме гледат с „очичките” си, като им се възхищавам и се стремя да запазя красотата им в обектива на камерата! Неописуемо е…
Имахме късмет, че ги хванахме преди прецъфтят. Полето грееше от тяхната „светлина” (дори когато се здрачаваше, те се открояваха).
Но слънцето залезе и вече полека-лека се здрачаваше, Луната се появи, слънчогледите бавно навеждаха глава (имах шанса, че и в тези моменти заснех много красиви кадри):
Изглед от Средна гора към цялото село, на фона на величествено издигащия се Балкан:
Прелестта на ЗЛАТНАТА ЕСЕН
Ето и есенен, макар и късен есенен пейзаж от същото място, с още по-топлите цветове на приказната златна есен при залез:
„Сипея” през златната есен:
Средна гора съхранява в пазвите си тези два прекрасни язовира, идеални за отдих и снабдяване с позитивна енергия. А двете планини „протягат ръце и се прегръщат”! Забележимо е това за всеки, който се вгледа в природата и бродейки из пределите на гората щом се вдъхнови, се вслуша в гласа на сърцето си – ще усетиш сякаш, че незнайни легенди то ти прошепва и тихо ти подсказва…
Автор: Кадрие Адем
-
May 31, 2016
-
March 24, 2018 -
March 15, 2016
-
April 19, 2018 -
April 19, 2018 -
April 16, 2018
- преди 6 години 5 months
- преди 6 години 5 months
- преди 6 години 5 months
Снимка на деня
Контакт
Абониране за новини
Copyright © 2018 - Geograf.bg