De aarde en haar volken или нидерландският National Geographic от XIX век

De aarde en haar volken или нидерландският National Geographic от XIX век

Преди четири години, когато работих в библиотеката на град Харлем, ровейки се из невероятната колекция от стари и ценни книги, попаднах съвсем случайно на нидерландското списание „De aarde en haar volken” или „Земята и нейните народи“. То е излизало от 1865 до 1940 г., издавано от издателската къща Kruseman & Tjeenk Willink от град Харлем. Списанието представлява сборник от пътеписи от цял свят, приличащи много на тези издавани по-късно в американското географско списание National Geographic.

Ръководен от любопитството си как е изглеждал светът преди повече от 100 години започнах да разгръщам страниците му и с голямо учудване един ден почти изпуснах от радост една от книжките му, защото открих в нея статии и за моята Бьлгария! „О, Боже!“ възкликнах щастливо! „Та нидерландски и френски пътеписци са писали и за България?“ Е, разбира се, че бях чувал до тогава за пътеписци, които са описвали и нашата страна, но колекцията, която намерих в Харлем бе наистина забележителна! Състои се от 20 статии, като почти всяка една от тях е изпъстрена с причудливо красиви гравюри или снимки от „старите български ленти“!

Сьзнавайки, че тези пътеписи още не са публикувани в България бях осеян от идеята да ги преведа и предоставя за ползване на географи, етнолози или историци, които с удоволствие се ровят в подобни документи и обогатяват знанията си. Идеята ми засега е частично реализрана, защото по-голяма част от статиите са на старонидерландски език, който за съжаление още не владя достатачно добре за да ги преведа сносно.

С настоящата си статия ще се опитам да скицирам пътеписите и дай Боже някой ден те да видят бял свят!

Съвсем условно ги разделям на два вида:

1. Научни и 2. Научно-популярни.

Те са писани предимно от нидерландски и френски геолози, географи, художници, политици, историци или просто пътешественици, които са си водили записки по време на далечните си пътувания по екзотичните страни. Учените са наблягали на природата, полезните изкопаеми, пътната мрежа, населението, стопанството или културата на България, а пък пътешествениците са правили смесени описания на всички тези компоненти, но описани в научно-популярен стил.

Със сигурност трябва да посоча като най-добър пример за научна статия или монография „In het Balkabergland van Bulgarije” или „В планинския район на България“, написана от французина L. de Launau. По аналитичен начин авторьт описва Западна Стара планина с акцент вьрху Искърското дефиле, Средна Стара планина и карстови формации, но сьщо така Дряново и Трявна с типичните дърворезби и дърворезбарска школа. Споменава и за мините в района на селището Радевци. Разказът, написан през 1906 г., завършва в Долината на розите. В своята монография този френски пътеписец и геолог набляга най-вече на описанието на природата и геоложките ресурси на България отколкото на населението и на неговите бит, традиции, занаяти.

За радост този текст на монографията може да бъде намерен чрез Google, благодарение на световноизвестния проект за дигитализиране на стари книжни издания Гутенберг.

Покрайнините на Видин – 1865 г.

Друг научен текст за България е написан през 1869 г. със заглавието "От Видин до Букурещ", представляващ едно чудесно описание на предосвобожденска България.

Авторът на тази монография D. Lancelot прави живописно описание на базата на свое пътуване по р. Дунав. От Видин той се спуска по течението на реката с параход и се спира за по няколко дни във всеки голям дунавски град. Този труд се отличава с историко-географския си, но и от части с етнографския си характер и за неговата убедителност и стойност допринасят и чудесните гравюри, които авторът е рисувал по време на своето пътуване. Това са предимно пейзажи от дунавското крайбрежие, но също така и фигурални композиции от парахода, с които той е пътувал, които пък са един добър пример за етническото разнообразие по тогавашните български земи. Но авторът рисува и сцени от градовете, които е посетил.

На парахода.

През 1909 г. френският автор L. Caunchy пише статията "София през 1909", в която разказва за една от най-добре развиващите се и проспериращи столици на Балканите. Само 31 години след Освобождението на България от Османско владичество, авторът отбелязва къде с изненада, къде не, че нашата страна достига нечуван до тогава икономически растеж. След обявяването на пълната си независимост от Османската империя през 1908 г., младата балканска държава започва да си поставя цели като разрешаване на националния въпрос дори и с цената на кървави войни.

Авторът започва статията си с кратка историческа справка за България. Авторът, които според мен не е бил, историк съобщава и други интересни факти, като например за името "българин", което се дава на английският крал Хендрик VIII от папа Клеменс VII през 1531 г. Хендрик VIII е наречен "кетер" и "българин", и то може би във връзка с богомилите които стават световноизвестни с протеста си срещу официалната православна църква. По-нататък авторът продължава кратката си, но и сравнително добра за времето си историогеографска справка за България като описва Първото и Второто българско царство с най-важните събития и действащи лица, като най-накрая се занимава и с Освобождението на България от Османско владичество.

Последната и най-разширена част от труда му е за модерна България с акцент върху новата столица София, която от ден на ден "се превръща в столица на модерна балканска държава". Caunchy подчертава също и за амбициите на управляващите ни да превърнат София в един огромен и модерен град., които да съперничи по хубост, ако не на Виена и Париж, то поне на Белград и на Букурещ!

Български моми.

Caunchy споменава че в този си стремеж българите ще заличат руините от богатото историческо минало на България и предупреждава, че те трябва да се оценяват и пазят "като зениците на очите ни"! Тогава София е наброявала 80 000 души и в нея са преобладавали сгради в различни стилове, но предимно барокови в централната част, а крайните квартали са представлявали една невероятна палитра от каменни, кирпичени и тухлени къщи, в които са живеели най-често бедни столичани.

Особено интересна за мен е третата глава на този труд на Caunchy, в която той в много артистичен стил обяснява как по улиците на София "може да срещнете хора облечени прилежно в европейски дрехи, точно като гражданите на Виена, разхождащи се по световно известната Ringstrasse", по която и аз няколко пъти съм се разхождал! Това са често и хора, които преди години са дошли да живеят в София от родните си села, и бързо са забравили и захвърлили селските си скъсани потури, свинските си цървули и мазни калпаци. Но тези новоизлюпени европейци често "се секнат неприлично и бършат носовете си с ръкавите на европейските си дрехи"! Или казано по друг начин – „пременил се Илия, и все в тия“.

Селяни.

През 1936 г. в списанието е публикувана статия със заглавие "Три български манастира". Авторът и P.C. Schouten описва Рилския манастир като един от най-импозантните и впечетляващи на Балканите, но също така и невероятно причудливия скален Аладжа манастир, в близост до град Варна. Третият религиозен комплекс, който авторът описва е Черепишкият манастир - един планински Божи храм, които пък се е сгушил в пазвите на Западна Стара планина, в живописното Искърско дефиле и също така в близост до столицата на България. Авторът разказва задушевно за малката манастирска църква построена през 1228 г. по време на царуването на цар Иван Асен II. P.C. Schouten разказва и за дарове дадени на манастира от българския цар Иван Шишман - дарове, зазидани някъде в стените на манастира и ненамерени дотогава от любопитни хора - както монаси, така и от историци. И за сабята на Христо Ботев става въпрос в разказа на Schouen, която е намерена от овчар, живеещ в региона. Но този факт ми се струва малко митологизиран или погрешно предаден от автора, защото от Черепиш до лобното място на великия български революционер Околчица има поне 100-120 km.

Това бяха най-интересните и значими за България статии и монографии от нидерландското географско списание от XIX век „Земята и нейните народи“, но в по-нататъшни мои занимания по тази тема ще ви запозная и с други истории от това списание за България, в които се разказва за България като "страна на поети", за тежкото състояние на Чирпан и Пловдив след жестокото земетресение от 1928 г., което разрушава 26 000 сгради, отнема живота на около 100 души, и не на последно място - една интересна балканска история за кавга между две села, която избухва заради любовна свада между представители от двете села. Надявам се искрено, някой ден да мога да преведа изцяло тези ценни пътеписи, за да ги предоставя изцяло на вашето внимание.

Автор: Димитър Русков

Posted by Анонимен (непроверено)

8 Коментара - De aarde en haar volken или нидерландският National Geographic от XIX век

Володя (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Интересен и смислен преразказ на публикациите за България. Очакваме следващите публикации от серията!

Джанета Русева (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Пожелавам Ви много скоро да издадете интересните разкази и пътеписи

Dimitar Ruskov (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Радвам се, че ви харесва моят разказ! Имам още една специална изненада в тази област, но първо трябва да се консултирам с редакцията на www.geograf.bg

Косара (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Какво ли са видели авторите по нашите земи по това време - само нищета и мизерия...

Косара (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Какво ли са видели авторите по нашите земи по това време - само нищета и мизерия...

Sasha (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Mnogo interesna statiq,pozdravleniq .

Vessela (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Брей, какво ли са си мислели за нас чужденците по това време... Чакаме и следващите статии от темата

Румен Пенин (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Изключително интересни факти от чужденци за България, които са практически неизвестни у нас. Ще е чудесно г-н Русков да преведе и издаде книга по тези публикации в библиотеката в Харлем. Ще се радвам да видя подобно изключително полезно издание. Успех!

Сподели

Снимка на деня

Лебед във водите на Цюрихското езеро