Ахинора Балтакова: Географ, както и жена, работеща в сферата на Науките за Земята, досега не е отличавана в България по тази програма. Надявам се, че разчупих клишето и оттук-нататък ще има и други географи-носители на наградата.
В Киев, Украйна
Както можете да проверите на сайта на програмата „За жените в науката“, Л`Ореал и ЮНЕСКО отправят послание чрез тази награда, че жените могат да бъдат значими учени в областта на естествените науки, дори когато са посветени и на друго основно женско призвание – грижата за семейството и децата. Стипендията има за цел да подкрепи изследванията им, когато те вече имат успехи, но се нуждаят от средства, за да продължат напред. Освен това е необходимо проблематиката, с която се занимават да е в интерес на обществото.
Географ БГ: Вие сте дъщеря на проф. дгн Георги Балтаков, едно от утвърдените имена в българската география. Каква е отговорността да сте дете на изявен учен-географ? Има ли други географи във Вашето семейство?
Ахинора Балтакова: Да, проф. Балтаков ми е баща и досега винаги ми се е налагало да защитавам фамилното име. Може би щеше да ми е по-лесно да се занимавам с нещо друго, но аз винаги съм възприемала трудностите като предизвикателства. Баща ми никога не се е опитвал да ме направлява и сега е много горд от постиженията ми.
Полева работа в заливната тераса на р. Въча над Кричим
Всъщност, цялото ми семейство е географско – и майка ми, и брат ми, и съпругът ми. С брат ми сме второ поколение географи. Неговата дъщеричка си избра глобус на прощъпулника си – очертава се трета генерация… :)
GPS позициониране при полева работа по дисертацията (водослива на р. Яденица в Марица при гр. Белово)
Географ БГ: Какви са най-важните умения и знания, които студентите трябва да усвоят по време на висшето си образование по география, за да бъдат успешни професионалисти?
Ахинора Балтакова: Много хора си мислят, че това, което се изисква от квалифицирания географ е голямо количество енциклопедични знания. Да, специалността География дава много такива. Тя дава обаче и това, което аз наричам „географски усет“. Той е нюх за взаимовръзките в пространството. Помага ти да видиш общата картина, въпреки че са ти показани само парченца от пъзела. Умението, което много студенти придобиват в Университета, е това да търсят и боравят с пространствена информация. Анализът на голямо количество пространствени данни е това, което прави географите успешни професионалисти. То има приложение във всичките начинания на човека, завършил нашата специалност, дори да не са свързани директно с упражняване на професията. Например търсенето на място за паркиране, планирането на почивка или намирането на детска градина за децата и много други решения, които се налага да се взимат в ежедневието.
На селищна могила Юнаците при с. Юнаците, Пазарджишко (работа по дисертацията)
Географ БГ: Какво представляват геоморфоложките изследвания на българските учени на Антарктида?
Ахинора Балтакова: Българските геоморфолози, работили на антарктическата база на о. Ливингстън сме доц. Кендерова за 5 години и моя милост за една. Задачите ни бяха свързани с изпълнението на проект към МОСВ за геоложки, геохимични и екологични изследвания в района на българската база. По него имахме за цел да дефинираме основните геоморфоложки процеси, протичащи пред челата на отстъпващите ледници. Този проект приключи, но принципно по заложените от нас площадки, наблюдението на процесите, би могло да бъде продължено. В последните години обаче, обратно на отстъплението на ледниците в Арктика, на о. Ливингстън снегът е покрил всички площадки и работата ни там е невъзможна. Ние работим в международен екип по проблемите на вечната замръзналост (пермафрост) и всички имаме затруднения както с достъпа, така и с апаратурата за директни измервания. Затова всички геоморфоложки изследвания засега са ориентирани в дистанционните методи, които се осъществяват от португалски екип.
Пред края на ледника Перуника, о. Ливингстън, Антарктика
Географ БГ: Каква е ролята на приложната геоморфология за обществото и бизнеса?
Ахинора Балтакова: В практиката геоморфоложките изследвания имат голямо значение при оценката на ресурсите, при превенцията на риска, при прогнозите за развитието на териториите. Това са все важни за обществото и бизнеса приложения. Нямам логично обяснение за тяхното неглижиране в България. Проблемите са свързани с източниците на всички беди в страната ни: невежество от страна на хората, взимащи решенията и тези, държащи капитала, подплатено с недалновидност и недобросъвестност. Благодарение на това, на предварителните експертизи, част от които са геоморфоложките изследвания, се гледа с досада и те се избягват. Възприемат се като утежняващи сроковете, бюджета и т.н. Важна е бързината и количеството, а не качеството на изпълнението, а още по-малко естетическия вид. Надявам се за в бъдеще тази тенденция да се промени и да не научаваме уроците си с цената на материални загуби, дори на човешки живот.
В тракийски храм при Старосел (работа по дисертацията)
Географ БГ: Коя е най-голямата геоморфоложка загадка по българските земи според Вас? Имате ли любимо място?
Ахинора Балтакова: В практиката си досега се уверих, че българските земи са слабо изучени в детайли в геоморфоложко отношение. Затова има много „загадки“, малко доказателства за утвърдени вече тези и малко свършена работа на терен и с апаратура. Например възможното заледяване на Витоша и други планини, освен Рила и Пирин през плейстоцена.
В подножието на вр. Вихрен, циркуса Големият Казан, Пирин
Не мога да си избера само едно любимо място. Обичам морето – старият град на Созопол, но обичам и планината – 7-те езера на Рила и Големият Казан на Пирин, дори равнината – там, където небето е високо, а хоризонтът е една черта еей там далеееч напред. Обичам както големите реки Дунав, Марица, Искър, Струма и Места, така и по-малките Санданска Бистрица, Глазне, Чепеларска и много други. Най-главозамайващи са водопадите Райското пръскало, Костенския, Скакля и ждрелата на Негованка и Триградското, а най-трудни за работа са карстовите местности, но пещерните образувания са невероятни – особено имам сантимент към Съева дупка. Не мога да изброя всичките – всичко ми харесва, навсякъде природата е красива.
На Бакърлъка (Медни рид) с изглед към Созополския залив
Географ БГ: Какво е личното Ви географско вдъхновение? Каква е географската Ви мечта?
Ахинора Балтакова: Като географ обичам да пътувам, затова моята мечта е да не спирам да го правя. Не е важно накъде, важен е пътят – той е моето вдъхновение. Бих искала да имам възможност да пътувам повече в чужбина. Това е и едно от предназначенията на стипендията ми – ще се възползвам с удоволствие от него.